България е малка по площ страна, но за сметка на това е надарена с богата история и прекрасна природа. България крие много чудеса известни и по малко известни. Много от тях са мистични, преплетини с местни легенди и поверия, истории предавани от поколение на поколение, достигнали до нас:

Родопите и цветето на Орфей

Планината Родопи е едно от най-мистичните места в България. От древността чак до наши дни се носят различни легенди и предания свързани с планинския масив. Една от най-популярните е за митичния тракийски певец Орфей и неговото царство, което според древните автори се е намирало в сърцето на Родопи планина. В множеството склонове са скрити антични градове, светилища, както и живописни селца от по-нови времена и впечатляващи пейзажи. Флората и фауната на Родопите е много разнообразна, но едно мъничко цвете учудва и до сега учени и изследователи с уникалните си свойства. Това е родопският силивряк. Местните хора го наричат Орфеево цвете заради легендата, че то поникнало от капките кръв на митичния певец. Това, което прави цветето толкова впечатляващо е, че след като се хербализира, то може да издържи до 3 години и при напояване отново да продължи да се развива нормално. Именно заради тези си качества то се изследва от НАСА и от руски учени.

Побитите камъни

Побитите камъни са уникален природен феномен намиращ се в района на Варна. Той представлява каменна гора от цилиндрични колони, които се извисяват до 10 метра височина и достигат до 3 метра в широчина. Скалният ансамбъл е на възраст от около 50 млн години, като се смята, че е лежал на дъното на море или езеро. И до сега учените спорят как точно са се образували каменните колони. Една от версиите е, че те са били отдушници за газове идващи от земните недра, но това обяснява само присъствието на кухите стълбове. От най-ранни времена, мястото е считано за сакрално. Неслучайно много от колоните имат и имена на животни, хора, чудовища и др.

Пещерата Дяволското гърло

Дяволското гърло е мистична пещера, която е забулена в мистерия и легенди. Намира се в в живописното триградско ждрело и събира посетители от цялата страна. В нея се редуват огромни галерии с течащи водопади, като тук се намира и най-големият пещерен водопад в страната с височина от 42 метра. Звукът от падащата вода създава мистична атмосфера, а подземната река завършва в огромен сифон. От тук започват и легендите за нея. Множество са историите на очевидците как бездната е погълвала различни предмети, но те никога не са се появявали от другата страна. С нея са свързани и легендите, че именно от тук Орфей е слязъл в подземното царство.

Белоградчишките скали

Белоградчишките скали представляват многобройни каменни стълбове, които образуват ивица от 30 км в дължина и 3 км в широчина. От 200 млн години, скалите биват извайвани от природните елементи за да добият сегашния си вид. В миналото, местните са дали различни имена на част от формированията като конникът, метохът, Адам и Ева, близнаците и др. Някои от стълбовете се извисяват на височина до 200 метра и създават удобна позиция за укрепление. И сега могат да се видят реставрираните стени на крепостта в подножието на скалите останала от древни времена. В последните години, Белоградчишките скали отново започнаха да добиват по-широка популярност

Тази година се навършват 20 години от едно събитие, което никога няма да забравя. Предполагам, че някои от вас ще се почудят, а други дори може и да се присмеят над това, което ще прочетат, защото ще им се стори нереално. Аз обаче вярвам, че ще има немалко читатели, за които споделеното ще се окаже от реална полза. Най-вече за тези от вас споделям тази истинска, лична история.

Преди 20 години една моя много близка жена се разболя от нещо ужасно. Тогава тя беше 50 годишна. Случи се така, че без особени симптоми за каквото и да е заболяване, просто усещайки известно неразположение, тя посети доктор. Лошата новина дойде като гръм от ясно небе. Докторите й откриха едновременно няколко сериозни болести. Най-страшните от тях бяха гонартроза, мускулна атрофия и сърдечна недостатъчност. Първото е заболяване, което е свързано с изяждане (разпад) на коленните стави. Второто води до пълна немощ и неподвижност. А третото е свързано с неспособността на сърцето да изтласква необходимото количество кръв за задоволяването на метаболитните нужди на тъканите.

Диагнозите бяха потвърдени паралелно от няколко специалиста. Прогнозите бяха, най-много до година, тя да се обездвижи напълно. Първоначално трябваше да пострадат краката й, после цялото тяло, и накрая, поради атрофията и слабото сърце, да се стигне до летален завършек.

Тя  беше много интелигентна, начетена и всеотдайна жена. Родена е в Пловдив, но почти през целия си живот е живяла в София. По професия е химик. В семейно положение е разведена, с две деца.

В онзи период от живота си тя работеше във Военна болница в София и имаше не само много познати, но и солидни връзки там. Затова, когато усети накъде вървят нещата тя веднага се обърна за съдействие към приятелите си и използва всичките си връзки в местоработата си. Успоредно с това започна да посещава и болниците Алексндровска, Окръжна, както и една частна клиника. Или с други думи казано – посвети всичките си сили на това да разреши здравословния си проблем. В продължение на половин година тя премина през невероятно психическо и физическо напрежение. Съответно направи всичко възможно, за да си помогне по какъвто и да е начин, но уви, без резултат. Вместо това, с всяка измината седмица, тя се влошаваше все повече и повече, от което страдаше не само физически, но и емоционално. От жена на положение, здрава, красива, работеща и отворена за света, тя бързо се превръщаше в жалка картина. Коленете я боляха както никога, мускулите отказваха да работят, а слабото сърце не й позволяваше да премести сама дори лека пазарска чанта. Докато се усети, противно на волята й, започна да се движи много бавно. Започна, също така, и да не може да пресича в нужното време на кръстовищата. Не можеше да се качва и слиза, без чужда помощ, в превозните средства. А скоро след това не можеше да ходи без някой да я придържа. Следващата фаза беше още по-ужасна – тя не можеше вече да стои дори права за повече от пет минути... В този период, по съвет на нейни приятели, тя се обърна към народни лечители и екстрасенси. Опита какво ли още не, но отникъде не получи разрешение на проблемите си. Напротив – положението й се влошаваше толкова бързо, че бе осезаемо дори в очите на страничните наблюдатели. Към целия този здравословен регрес, като добавим и силните болки, които изпитваше, съвсем логично бе тя да загуби всякаква вяра. В следствие на това, съвсем закономерно, тя изпадна в апатия. По мое мнение, в онзи критичен период, тя се предаде напълно.

Сподавена в сълзи, бледа като платно, увита в две одеяла и трепереща от болка и мъка, една вечер тя сподели с мен, че е отчаяна до краен предел и че вече не вижда никаква надежда. Тогава аз бях прекалено млад за да реагирам адекватно. Завършвах гимназия и, едновременно с това, се готвих за приемни изпити в Софийския Университет. Беше ми истински трудно, защото исках да я успокоя по някакъв начин, но не знаех как. Виждах я, че страда много и че едвам търпи болките, и това ме измъчваше ужасно. ''Щом, при всичките й солидни контакти, никой не можеше да й помогне, какво следва от тук нататък? – питах се в онези дни аз. – Какво повече може да се направи?'' И тогава, изпълнен от състрадание и желание да помогна, аз се осмелих да й предложа нещо коренно различно. Предложението ми бе да направи опит да тръгне по единствения неизпробван до този момент път: пътят към вярата. По-конкретно казано, предложих й да посети и да се обърне за съвет към един възрастен монах в квартал ''Княжево'', който се казваше Сергий Язаджиев и който днес не е измежду живите. Онези времена бяха смутни. Хората все още бяха объркани и нямаха почти никаква идея за Бога, а църквите за тях бяха просто по-различни сгради. Така че, честно казано, аз не очаквах тя да се вслуша в съвета ми. Но както често става в живота – оказва се, че правилата винаги имат изключения. Или иначе казано, за моя изненада, тя се съгласи да опита.

Гледайки сега назад към онова време, съвсем не мога да съм сигурен какви са били нейните мотиви, но каквито и да са били те, важното за мен тогава бе, че тя каза: ''Добре''.    

И така, една утрин, подкрепяна изцяло от мен, тя се отправи бавно и неуверено от кв. ''Сухата Река'', където живееше, към кв. ''Княжево'', където живееше споменатия монах. За да стигнем до него трябваше да сменим три превозни средства и да пътуваме повече от час. За нея това беше убийствено изпитание.

Когато пристигнахме тя изглеждаше толкова изтощена, че направо се свлече на пода. Пред вратата на отеца имаше доста чакащи хора, които като я видяха е подканиха да мине първа. Тя обаче пожела търпеливо да изчака реда си. Другите посетители обаче настояха да мине преди тях.

Срещата между нея и отец Сергий беше дълга. Когато тя излезе изглеждаше все така бледа и немощна, но в очите й се бе появил един живец, който ме озадачи. ''Трябва да се погрижа за душата си – сподели тя, – и после всичко ще си дойде на мястото''. Онова, което се случи в следващите дни с нея, меко казано, ме изненада. Тя сподели, че отец Сергий я е посъветвал да пости три дни, да се изповяда и после да се причасти. Аз бях наясно с тези практики, но ме озадачи нейната покорност да се вслушва в тези съвети. Когато изминаха трите дни тя отново посети, заедно с мен, отеца. Тогава тя се изповяда за пръв път в живота си. А на следващия ден, както бе и заръката, се причасти.

Свидетели на случилото се с нея от този ден насетне са всичките нейни роднини, семейството й, съседите от ''Сухата река'', бившите колеги от ''Военна болница'', всичките й приятели, лекуващите я лекари и на последно място и аз самия.

Крайно отпадналата физически, полупарализирана и видимо отиващата си от този свят жена, започна осезаемо да се подобрява. Бе изминал по-малко от месец от посещението й при монаха, а тя вече можеше да ходи напълно сама. А  за изненада на всички, два месеца по-късно, се върна и на работа. Когато колегите й от ''Военна болница'' я видяха да се движи съвсем свободно, да се изкачва сама по стъпалата и да носи различни предмети се изумиха, а докторите изпаднаха в нещо като шок. Те я подложиха на всички възможни изследвания, за да си изяснят обрата в състоянието й. Резултатите от тези изследвания показаха неочаквана клинична картина – жената бе е напълно оздравяла! Случилото се бе необяснимо. В очите на лекуващите я лекари и на другите специалисти от болницата този обрат изглеждаше нелогичен. И наистина – логично обяснение на случилото се нямаше, защото случилото се бе чудо! Благодарение на него тя трайно промени възгледите си се превърна в истинска православна християнка.

Изводът е от тази чудна история е красноречив. Когато здравето ни е силно повредено, и когато дори самия ни живот е застрашен, е по-добре вместо да се отчайваме, да почерпим сили от примера на такива хора.

Съзнавам, че е трудно изведнъж да повярваме в нещо, в което повечето от нас всъщност, никога не са вярвали истински. Но преди да захвърлим прочетеното настрана и да насочим погледите си към ежедневния бит, би било добре поне за момент да се замислим, че може би има и друго решение на нашите проблеми, както и, че няма нищо случайно в нашия живот, а всичко, което ни спохожда има цел и смисъл.  

Сега, 20 години по-късно, тази жена е все още жива, здрава и независима. Наскоро навърши 70 години, и въпреки сериозната възраст, тя все така се чувства  уверена в себе си и още продължава да работи.

Според потвърдените лекарски диагнози тази жена отдавна трябваше да е починала. С нея обаче се случи нещо необяснимо и тя не само оцеля, но и днес се радва на завидни старини. Какво именно се случи тогава с нея и как толкова много лекари не успяха да обяснят нейната клинична промяна оставям уважаемия читател да прецени сам.

На края само ще добавя, че тази жена продължава и до ден днешен редовно да посещава близкия до дома й православен храм и дълбоко да вярва, че в онзи критичен момент и е помогнал не някой друг, но Сам Бог.

Тази жена се казва Мария. Тя е моята майка.

Мартин Ралчевски
Авторски блог: www.ralchevski.blogspot.com
 

Worried about the economy?
Lose those worries by adding a second paycheck with Strong Future International. Get started FREE.

ЛОДКА В МОРЕ ОТ КАМЪНИ

Monastery "St. Athanasius' is considered the oldest monastery not only in Bulgaria and the entire European continent. It is believed that St. Athanasius himself founded the monastery in 344g. after Christ. Shortly after he founded the monastery were "Candida Fund" in Scotland in 360g. and two monasteries, built in 373-375g. Today in France Saint Martin.

At that time Alexandria Patriarch Athanasius visited present-day Bulgarian lands in connection with the conduct of the Ecumenical Council in Serdika (343-344g).. According to the biography of the saint, he stayed on the road near Beroe (Stara Zagora today) and founded a monastery. The choice of the place of the saint associated with his zealous defense of the purity of Orthodox faith in the fight against widespread heresy at the time of Arianism. It was in that period Moesia and Thrace are one of the main arenas of struggle between the then two streams of Christianity. In addition, the site was chosen because of its strategic position as it is located on the main road between Constantinople (now Istanbul) and Serdika. Last but not least, proximity to important fortress, which remains to this day can be seen above the monastery and to the Thracian Nymfaia also played a role. It is most likely that St. Athanasius himself turned water Thracian sanctuary in a Christian - a practice common in that period of transition to the new Christian faith. 50m from the monastery can be seen and rock hermitage of the saint and his followers. Rock hole was used for prayer and solitude of the monks during Lent.

Like many other monasteries, Chirpan monastery was ruined and fellow again. There is strong archaeological evidence for its existence in Srednovokovieto and legends as Vasil Levski and other revolutionaries are hiding in it during the liberation struggle. During the socialist regime monastery was originally turned into Inn, but later was restored as a monastic cloister. In the early 80s of the 20th century, Ludmila Zhivkova itself supports the construction of new, large building in the monastery. One of the valuable benefits of the new monastery Egyptian icon of St. Athanasius, given during the visit of Patriarch Petros VII of Alexandria in 2003.

Комплекса

Worried about your paycheck?
Add a second paycheck with Strong Future International. Get started FREE. Start seeing money within a few weeks! Learn more: